|
ЗЪБНА ИМПЛАНТОЛОГИЯ |
|
ЕЛЕКТРОНЕН СПРАВОЧНИК ЗА ПАЦИЕНТА |
|
ИМПЛАНТИРАНЕ Имплантирането (операцията), може да бъде имедиатно (в алвеолата, непосредствено след изваждането на зъба) или късно (след изпълване с кост на алвеолата и оформяне на беззъбия участък). Позицията на имплантата – открит или покрит с лигавица в устната кухина (до осигуряване на късната стабилност) - определя метода на имплантиране като едноетапен (открито имплантиране) или двуетапен (покрито, закрито имплантиране). От избора на метода зависи дали имплантатът ще бъде изложен на действието на факторите в устната кухина, най-вече на дъвкателното натоварване.
Едноетапен имплантационен метод Имедиатното открито, едноетапно имплантиране протича в следната последователност: местна упойка, изваждане на зъба(корена), оформяне на алвеолата, поставяне на имплантата, имобилизация на имплантата. Методът се използва най-често за възстановяване на единични зъби в предните участъци на челюстите (при счупване на зъба, неизползвани корени и др.). Схематичното представяне на имедиатното имплантиране правим със стъпаловидни имплантати (тип корени), изработени от Al2O3 (фриалит) (вижте илюстрацията по-долу) |
|
Двуетапен имплантационен метод
Късното, закрито, двуетапно имплантиране изисква две операции и се извършва в следната последователност: Първи етап: упойка, срез и отделяне на лигавицата и надкостницата за достъп до костния участък, оформяне на гнездото (ложата) в костта с подходяща фреза, поставяне на имплантата, завинтване, затапване с винтче, покриване на имплантата с отделените тъкани (лигавица–надкостница) и зашиване. (вижте илюстрациите по-долу) Втори етап: Процедурите се правят след 3 месеца за долна челюст и след 4-6 месеца за горна челюст в следната последователност: упойка, откриване напокрития имплантат по хирургичен път, отвинтване на затапващия винт и заменянето му с формиращ лигавицата калибриран цилиндър. След две седмици на мястото на цилиндъра се фиксира надстройката – надлигавичното пънче за избраното протезиране. Предимство на метода е, че имплантатите остават скрити от околната среда, до създаването на костно - имплантатната връзка, т.е. опасността от замърсяване, както при откритите имплантати не съществува. Важно е да се знае, че две седмици след имплантирането, пациентът не трябва да носи снемаема протеза, която натоварва, макар и покритите имплантати и дразни лигавицата. От направеното досега описание се разбира, че имплантирането е чисто хирургична манипулация, която изцяло се подчинява на правилата и изискванията на хирургията. Разбира се, много са и специфичните особености на денталната имплантология. Познаването на тези особености са задължителни за специалиста-имплантолог. Това ще рече, че за денталните хирурзи е задължителна допълнителна квалификация. Достатъчно е да се знае, че имплантатно - протетичното лечение цели създаване на най - подходяща обстановка за осъществяване на оптимален лечебен план за протезно възстановяване. Условно може да се приеме, че имплантирането представлява специална хирургична подготовка за зъбопротезирането (което е водещо!). |
|
ПРОДЪЛЖАВА В КНИГАТА... |
|
ПРОДЪЛЖАВА В КНИГАТА... |
|
Версия: ЮНИ 2012 Този сайт е оптимизиран за работа с Microsoft Internet Explorer. Всички права запазени. Електронният справочник по зъбна имплантология за пациенти е защитен продукт. Използването на текст, снимки и илюстрации може да стане само след изрично съгласие на автора и при задължително цитиране на този източник. |
|
КАК ДА ОТСЛАБНА? |
|
БЪРЗО И БЕЗ ДИЕТИ |
